Два ската, едно било и най-простата дървена конструкция, която съществува. Кога това е правилният избор — и кога не е.
Кратко: двускатният покрив е с два ската и общо било, а под керемиди иска наклон 25–45°. При еднакъв наклон покривната му площ е същата като на четирискатния — разликата не е в квадратурата, а в дърводелството: няма ребра, няма накосници и няма ръбови керемиди. Нов покрив с конструкция излиза 95–150 €/м².
Формата на покрива се избира веднъж и после диктува всичко останало — колко дървесина влиза, къде може да има мансарда, колко линейни метра улук ще се вадят и колко ще струва ремонтът след двайсет години. Двускатният покрив е най-разпространената форма в България не по традиция, а защото при него всяка една от тези четири сметки излиза най-ниска.
Двускатният покрив има две наклонени равнини, които се срещат в една хоризонтална линия — билото. Двете челни стени под късите страни остават вертикални и се наричат калкани. Оттам идва и цялата разлика с четирискатния: при него тези стени ги няма, защото са заменени с още два ската.
Речникът около покрива е малък, но е добре да се говори на един език с майстора. Било е горната хоризонтална линия. Скат е самата наклонена равнина. Стреха е долният ѝ край, откъдето водата пада в улука. Надвес е колко излиза покривът извън стената — обичайно 40–70 cm, и той е това, което пази мазилката от дъжда. Калкан е челната зидана стена под ската.
Двата ската не са задължително симетрични. Асиметричният двускатен покрив — с по-дълъг и по-къс скат — се използва, когато сградата опира в друга, когато трябва да се хване по-голяма южна площ за фотоволтаици или когато мансардата се дърпа към едната страна. От гледна точка на конструкцията това е същият покрив, само с различно място на билото.
Наклонът не е въпрос на вкус — той се определя от покритието. Всяко покривно изделие има деклариран минимален наклон, под който производителят не гарантира водоплътност, а под него монтажът минава с допълнителни мерки: плътна дъсчена обшивка, слепени застъпвания на подпокривното платно или изцяло друг материал.
| Покритие | Минимален наклон | Работен диапазон | Какво се променя под минимума |
|---|---|---|---|
| Глинени и бетонни керемиди | 22° | 25–45° | Дъсчена обшивка и слепено подпокривно платно |
| Метални керемиди | 14° | 15–35° | Антикондензен слой и по-плътна лятва |
| Битумни керемиди | 12° | 15–60° | Плътна OSB обшивка по цялата площ |
| Трапецовидна ламарина | 7–10° | 12–25° | Уплътнени напречни застъпвания |
| Фалцова ламарина | 3–5° | 7–25° | Двоен лежащ фалц вместо единичен |
| Плосък покрив с хидроизолация | 1–3% | 2–5% | Не е скатен покрив — друга система |
Второто, което наклонът решава, е снегът. По Еврокод 1 (EN 1991-1-3) формовият коефициент за сняг остава 0,8 при наклон до 30°, след което пада линейно и стига до нула при 60°. На практика това значи, че покрив с наклон 20° носи целия сняг, който му падне, докато при 45° около половината се свлича сам. В планинските райони — Смолян, Родопите, Стара планина — тази разлика е причината старите къщи да са със стръмни покриви, а не естетика.
Двускатната конструкция е най-простата дървена схема, която съществува. Затова и е най-евтината за изпълнение — няма нито един елемент, който да иска сложен разрез под ъгъл в две равнини.
Хоризонталните греди, които поемат тежестта на скатовете и я предават на носещите стени или на колони. Обичайно сечение 12/14 или 14/16 cm. При отвор над 4,5 m влиза средна столица с подпори.
Наклонените греди от билото до стрехата. Сечение 10/12 до 12/14 cm според отвора, стъпка 80–100 cm. Стъпката се съобразява с ширината на топлоизолационната плоча, за да не се реже излишно.
Летви 4/5 cm, заковани върху стропилата по посока на ската. Те притискат подпокривното платно и правят въздушния канал под керемидите. Без тях платното ляга плътно и спира да работи.
Напречните летви 3/5 cm, на които стъпват керемидите. Разстоянието между тях е стъпката на керемидата — обичайно 31–34 cm за българските модели, и се проверява по конкретното изделие, не по навик.
Керемиди или ламарина, плюс билни керемиди, обшивки около комина, ветрови дъски по калканите и улуци по двете дълги страни.
Дървесината се оразмерява по Еврокод 5 (EN 1995-1-1). За жилищна сграда това означава клас на якост C24 за носещите елементи и влажност на монтажа под 20%. Летвите не са конструктивен елемент и обикновено са C16, но и те се заковават по мокро само ако някой бърза.
Двускатният печели по цена и по използваем обем; четирискатният печели на вятър и по устойчивост на калканите. Разпространеното убеждение, че четирискатният покрив има повече квадратура, не е вярно: при еднакъв наклон и правоъгълен план двете форми имат абсолютно същата покривна площ, защото проекцията и наклонът съвпадат. Разликата е в труда и в детайлите, не в квадратните метри.
| Показател | Двускатен | Четирискатен |
|---|---|---|
| Покривна площ при еднакъв наклон | Еднаква | Еднаква |
| Дърводелство | Прави разрези, без ребра | Ребра и накосници, двуравнинни разрези |
| Ръбови керемиди | Само по билото | По билото и по четирите ребра |
| Улуци | По две страни | По четирите страни |
| Челни зидани стени | Два калкана за зидане и мазане | Няма калкани |
| Използваем обем на тавана | Пълна височина по цялата дължина | Отрязана височина и в четирите края |
| Капандури и покривни прозорци | Лесно позициониране | Ограничени места между ребрата |
| Поведение при силен вятър | Калканът поема челен натиск | Няма челна равнина, товарът се разпределя |
| Отводняване при обилен дъжд | По две страни, по-дълги улуци | По четири страни, по-къси участъци |
| Ремонт след 20 години | По-малко детайли за поддръжка | Ребрата и уламите са първите слаби места |
Практическото правило: за правоъгълна къща с мансарда двускатният покрив дава повече полезно пространство на същите пари. За ниска, широка сграда на открито и ветровито място — билото на север, Добруджа, крайбрежието — четирискатният носи по-спокойно. За сграда, която опира в съседна, изборът често се стеснява до двускатен по силата на самия план.
Формата влияе на сметката по-малко, отколкото се очаква. Нов покрив с конструкция при нас е 95–150 €/м², а разликата вътре в този диапазон идва от четири неща: колко е сложна конструкцията, какво покритие ляга отгоре, има ли изолация между гредите и колко детайла има покривът — комини, капандури, улами.
Ако конструкцията е здрава и се пипа само покритието, сметката е друга. Пренареждане на керемиди е 22–35 €/м², частичен ремонт — 25–45 €/м², а основен ремонт, при който слизат летвите и се подменя част от дървесината — 45–80 €/м². Всички цени са в евро с включено ДДС; левовата равностойност е справочна по фиксирания курс 1 € = 1,95583 лв.
Улуци, водосточни тръби, обшивка на комин, капандури и скеле се смятат отделно и се дават по оглед — за тях няма честна ставка на квадратен метър, защото зависят от линейни метри и от достъпа. Има и регионална разлика: София е около +15% спрямо базата в Пловдив, Смолян +10%, Варна, Бургас, Велико Търново и Габрово +5%, северните и западните области −5%, а Видин −10%.
За порядъка на числата преди огледа калкулаторът за покрив смята по същите ставки, които стоят в ценовата таблица. Самата конструкция е описана подробно в страницата за покривна конструкция, а изборът на покритие — в керемиди и ламаринен покрив.
Формата на покрива се преценява на място, защото решението зависи от неща, които не се виждат от улицата: какъв е отворът между носещите стени, докъде стига армираният пояс, има ли готовност за мансарда и в какво състояние е съществуващата дървесина. Тези четири неща се установяват за половин час — от тавана и от покрива.
Огледът е безплатен и се прави до 48 часа. От него излиза писмена оферта с количества и фиксирана цена, преди да е започнала работа, с гаранция по договор според вида работа. За оглед на място — през контактите. Работим в 32 града с база Пловдив; кои са те, е в къде работим.
Зависи от покритието, не от формата. Под керемиди минимумът е 22°, а работният диапазон е 25–45°. Метални керемиди тръгват от 14°, битумни от 12°, трапецовидна ламарина от 7–10°. Под тези стойности покривът се прави с плътна обшивка и слепено подпокривно платно.
По-евтин е за изпълнение, но не защото има по-малко квадратура — площта при еднакъв наклон е същата. Спестява се от дърводелството, от ръбовите керемиди и от улуците по двете къси страни. Срещу това идват два калкана за зидане и мазане, което свива разликата.
Технически може, но рядко си заслужава. Двата къси ската се премахват, а челните стени се доизграждат до билото — това е зидария и мазилка върху цената на новия покрив. Прави се, когато целта е мансарда, не когато целта е икономия.
Обичайно 40–70 cm. По-малкият надвес оставя мазилката и цокъла на дъжда, а при силен вятър водата стига до фугите. По-големият натоварва стрехата и започва да се люлее при вятър, ако стропилата не са оразмерени за него.
Този с по-стръмен наклон, независимо дали е двускатен или четирискатен. По Еврокод формовият коефициент за сняг пада от 0,8 при 30° до нула при 60°. Затова в планинските райони покривите са стръмни — снегът се свлича сам, вместо да стои като товар цяла зима.
Става, и е по-удобният вариант. Единият скат е цял, необорудван от ребра, и събира повече панели без прекъсване. При южно ориентиран скат с наклон 30–35° добивът е близък до оптималния за нашата географска ширина.
Обадете се на 0888 000 000 или оставете телефон — отговаряме и на въпроси, които не водят до ремонт.
